Загадката на етруските

etruschi

Знаете ли, че имената на италианската област Тоскана и на Тиренско море водят началото си от наименованието на един от най-древните народи, обитавал земите на днешна Италия?  Етруските са една от загадките на древността. Знаем немалко за тях, но историята им е збулена в митични легенди и тайни...

Знаете ли, че имената на италианската област Тоскана и на Тиренско море водят началото си от наименованието на един от най-древните народи, обитавал земите на днешна Италия?  Етруските са една от загадките на древността. Знаем немалко за тях, но историята им е збулена в митични легенди и тайни...
Според една от хипотезите за произхода на този древен народ, етруските, заедно с баските, са оцелели жители на Атлантида. Едно такова предположение само доказва високата оценка на тяханта култура.
Етруските са били онзи загадъчен древен народ, който обитавал част от Централна и Северна Италия още от края на II хил. пр. Хр. Те са играели първостепенна роля на историческата сцена в басейна на цялото Средиземно море.
Съществуването на този тайнствен народ е открито при археологически разкопки едва през XVII в.,  след като векове наред се е говорело само за  Рим, за Римската култура и латинския език.
В наши дни вече отдавна е призанто непосредственото влияние на етруската култура върху Рим. Според римските историци етруски царе управляват в Рим от 590 до 490 г. пр. Хр. От етруските римляните са възприели уменията си да строят сгради, укрепления, пътища, храмове, да създават отводнителни системи, да гадаят. Римските отличителни занци на царската институция са заимствани именно от етруските. Археологически разкопки са разкрили високото ниво на развитие на етруските през III – I в. пр. Хр. –  градове, изкуство, писменост. В продължение на векове етруските са доминирали в басейните на Тиренско, Адриатическо и Средиземно море. Те са владели Рим от неговото основаване до момента, когато латините, подстрекавани от гърците, постигнали своята независимост. Тогава Етрурия попаднала под владичеството на Рим, а етруските се слели с римляните.
В сравнение с останалите племена на полуострова етруските са притежавали вискоразвита градска култура. Техният език, религия, изкуство и начин на живот твърде много са се разлучавали от тези на околните народи. Според акад. Владимир Георгиев етруските имат троянски произход. Цялата космогонична и астрологична система на етруските значително се отличава от гръцката и римската и разкрива общи черти само с хетската и халдейската. Етруската архитектура се основава на същите онези високи астрономически, геометрични и религииозни познания, характерни за хетите и народите на Месопотамия. Етруският и хетският език са сродни помежду си и може да се предполага дори, че са два диалекта на един и същ език.
Интереснен факт е, че етруските жени са били по-начетени от съвременничките си и са имали сравнително влиятелно положение в обществото, нещо, което не се наблюдава например у патриархално настроените гърци. Това най-вероятно е било повлияно от култа към богинята – майка. В етруското изкуство често били изобразявани сцени, в които, било поради божественост, сила или възраст, жената доминира над мъжа.
Древните етруски са си представяли света като триетажен храм, най-горната част от която е небето, а най-голанта – подземното царство на мъртвите. Според тях пукантините по земната повърхност съединаявали средната и доланта част на света. По тази причина във всвки етруски град се правели ями, през които се поднасяли жертвите за душите на мъртвите и за подземните богове. Етруските вярвали, че светът в хоризнтален план е разделен на четири части, като добрите духове и божества обитават изтока, а злите – запада.
Много развито и разпространено в Древна Етрурия било гадателското изкуство. Етруските гадаели по вътрешността на жертвеното животно (особено по черния му дроб), както и по летежа на птиците. Практикувано било и яайцегадаенето. Актът се извършвал, като три дни преди събитието, жрецът се усамотявал, спирал да се храни и да говори и повторял въпроса и името на божеството, към което той щял да бъде отправен. В деня преди самото гадаене, той се изкъпвал, обличал нови дрехи без шевове по тях, жертвеното животно било украсявано и често упоявано (поради изискването да върви доброволно към олтара). Не била рядка практиката да се принасят в жертва животни, докато пророчеството не се възприемело като благоприятно.
Етруските са оказали силно влияние върху целия тогавашен свят. Много от културните ценности на този древен народ преминават не само у римляните, но и у други европейски народи. Имеено в това се състои историческата заслуга на етруските и техният пронос в развитието на европейската цивилизация и в създаването на европейската култура..